Блуждае в прашния ти дрешник
и дрънка някаква нестройна лира
Горкият стар, брадясал грешник -
на работа да се намира.

Не се усеща, че досажда
и дращи графомански ден след ден.
Не дава никой да му се обажда,
от собствените думи запленен.

Причаква в свойта стара паяжина,
в която той е паяк, ние сме - мухи,
досажда ни година след година,
наместо да си замълчи.

Когато пише - нас ни се повръща,
обаче, той изобщо не се трогва,
възнася се и в блога, като в своя къща -
с бълвочите си до един ни погва.

Твори, твори и се надупва,
 ушите няма кой да му издърпва -
и нещо там му  се излюпва.
и нещо мъртво почнало да му примърдва.



http://leshoiad.blog.bg/poezia/2012/11/26/kogato-mi-zvynish-mi-stava-tyjno.1024961

   Той е айсберга и, от своята черга,
всичките хора ни мрази.
Наклепа ни спешно, че много сме грешни
и мигом забълва вмирисани фрази.
„Титаник“ намеси и бога калеса,
натряска завчаска сто епитета,
че адски сме жалки, че страшно сме малки -
раздаде на всеки от нас етикета.
Със тази планета той има вендета,
защото се смята за гений.
Разяжда го злобен талантецът джобен
и друго не може, освен да се пени.

http://leshoiad.blog.bg/poezia/2012/11/20/az-sym-aisbergyt-koito-vi-prati-vyv-ada.1022413

Синя роза ще закича
на капака на москвича
и ще бъда аз -  ега, ти пича!

Тя е сляпото куче на полка
а пък аз - старшина в обиколка,
и страстен любител на фолка.

От чалга принуден
хвърча пеперуден -
ах, защо ли съм тъй превъзбуден?

Да докопам нека само
тази роза върху слама,
пък тогава - оле котьо, леле мамо!

http://zicorad.blog.bg/poezia/2012/06/19/sinia-roza.969913 

Тези двама за признание умират,
подивели, грохнали от старост,
като луди пишат в блога, после спират
и пропадат в своята, уви, бездарност.

Изумяват в пози, ронят се, увяхват
и проплакват жалостно насън,
но бездарието яростно ги яха
и от тях се чува грозен звън.

Изморени си нащракват коментари,
а пък блога - плувнал в пот
магариите им иска да ги нашамари
и напсува целия им род.

Те напъват се да бъдат интелекти,
но са само нагли сурогати.
Чудя се дали тез два инсекта
някой по местата им ще прати.

http://prestiko.blog.bg/poezia/2012/11/06/umirashti-magii.1017608

lidislidis - Да, стихът е написан от човек, който умее да пише истинска поезия
21:52
Един доста силен поет, с много литературни знания и изтънчен интелектуален поглед върху живота. Един поет със собствен стил, който не можеш да сбъркаш, запомнящ се и неповторим с талант и поетично майсторство....
Поздрави, Поли!

Той отново е тука по цвички,
макар поетически хич да го няма.
Стихоплетки навред е разпличкал
и играе на недосегаем.

Да се смееш ли, или да плачеш -
тъй лирически бълва отрова,
че ти иде да плюеш и храчиш
и да грабнеш с отврата пищова.

Тъй откачено зяпа небето,
и за слава поетска се сили,
че дори да наплюеш поета,
той ще пита наивно:  „Вали ли?“.

Над света да вилнеят стихии
и земята да спре да се движи,
все така ще сбере магария
и оттам ще ви каканиже.

А какви са му тъпи шедьоврите само -
небеса, ветрове и морета омешал.
И дано опростите греха му,
че е толкова жалък и смешен....

п.п. полигоре, излагаш се - къде си виждал четириточие?

http://poligor.blog.bg/poezia/2012/11/04/razprysni-nad-gorata-praha-mi.1016860 

Цвъка коментарчета в мъглата,
с амбицията да е пръв.
С поезията блъска си главата,
от нея капе топла кръв.

Измъдря нещо като стихоплетка,
от зор, обаче - криво я плете.
Банални рими мята, мята -
от поетичен напън се тресе.

Чак столчето под него е оляно
и жълто, мокро то смърди.
Устата му е цялата във пяна -
не може никой да го озапти.

http://prestiko.blog.bg/poezia/2012/10/04/prevryshtash-se-vyv-piana.1005986 

Не ме пощи. Дори не си помисляй.
Ти тлъстите ми бълхи пожали,
не пипай. В ушите ти ще писне.
(От удар ще умреш…не  ме пощи.)

Да хапят дълго, дълго. Безпощадно.
По вените им да съм ден след ден.
И сетне ме лекувай. Гладeн съм.
Ще ям от теб. - Бълхата стене в мен.

Ако е алчност любовта ми... алчен съм.
За всеки милиметър от плътта ти.
Да те нахапя цялата аз  плача.
Не ме пощи! Ще стигна до кръвта ти… 


http://zicorad.blog.bg/poezia/2012/05/24/shte-se-nahrania-s-teb.958587

На райски остров ще те отвлека
да те направя моя мил Петкан
на чеверме и шиш-кебап ще те пека
от мен обичан и желан...

Не е сън, не е лъжа, ще те опека...
на севера в далечен свят мечтан,
където сливова се лее кат вода
и за вечеря ти ще си заклан...

С лодката късметна в тъмнината
ще те хвана рано по хладина,
ще спрем на пристана до брезата
Аз и Ти и моят нож в лявата ръка...

Да, ще те опека, не си играя!
Друг не става да бъде моя Петкан
и да остане с мене във рая...
само Ти с картофи, копър и лющян ...

http://lidislidis.blog.bg/izkustvo/2012/07/11/shte-te-otvleka.978120

 

Ще ви приложа поетичен гнет
до лудост чак ще ви докарам,
признайте ми, че съм поет
преди последната цигара!

Ще ви досаждам със бози
ще грача до премала в нета
ще помпам прочити с лъжи
и ще ви лепкам етикети.


И ако никой не чете и коментира
мойте стихоплетки постни
хиляда начини намирам
пред вас нахално да се изтипосам.


Аз вашият съм невестулко -
промъквам се и сам се дискутирам.
Талант да имитираш е фасулско -
създаваш шум и бодро репликираш.


За гений обявете ме веднага!
Не смейте дума да ми кажете накриво!
На вас аз егото си ще облягам -
сто профила гърба му ще прикрият.


Не ме наричайте пацулко!
Творя изкуство поетично в мрака.
Аз вашият съм невестулко
и стихове-бози безспирно *акам, *акам...


http://prestiko.blog.bg/poezia/2012/09/21/shte-ti-preleia-malko-svetlina.1001881
 

Тя е влюбена в някого всеки сезон
и очаква да дойде онзи на белия кон.
Предствя си, че е брезичка,
както е бяла, както е самичка.
Ах, как й се иска
някой със стон да я стиска,
да се вреже в бялото тяло
тръпнещо за ласки цяло,
не за миг, не за час, а всеки сезон,
само да е той с панталон.
Пролет- тя се оглежда все замечтана,
в силни копнежи тъй разлюляна,
да дойде някой си юнак,
да я докосва пак и пак.
Лятото да се окичи с гнезда
да се люби потна на брега.
А есента. . . Е-е-ех...есента,
пристига и никого не пита тя
и дрехите й вече са за смяна,
на брезичката засмяна-
гола ще се съблече с мерак
само да я пипат пак и пак.
Зимата ще метнe тя на голо,
север е, но тя без поло
ще ветрее бяла плът
ще търси юнака пот път и над път.
Тя е влюбена всеки сезон
. . . но няма го онзи на белия кон! 

lidis.blog.bg/izkustvo/2012/09/23/esenno-gradsko-ezero.1002648

Пак се свива в сянката си,
където от студ трепери,
самотно потъва в дрямката си
и в сънища сластни се звери.

Денонощно из нета я кара,
и там го напъждат с ритници,
лъхат на сирене старо,
разпраните му чепици,

заспива гладен в кревата,
с разрошено, олисяващо теме,
и плъзва, души го пръднята -
вилнее му буря в корема,

насън изнасилва тъгата си,
която му ражда бебе.
Удавя се във вонятата си,
некадърен, зъл, непотребен...

prestiko.blog.bg/poezia/2012/09/24/udaviam-se-vyv-dygata-si.1002875